Сервитьорска история
Емо и Заки бяха печени келнери. Бачкаха вече повече от 10 години по хотелите – все в елитни ресторанти. Умееха да изкарват добри бакшиши. Както обичаше да казва Заки:
„Трябва да изкараш душата на клиента с памук”
С Емо работеха на общ портфейл и деляха парите на края на смяната. От миналата седмица вечерно време идваше да им помага и Кремена – тя бе вече прехвърлила трийсетте и бе започнала работа в хотела като сервитьор на почасови смени. Естествено нашите герои не и даваха да се доближи до масите и до клиентите. Те поемаха всички поръчки, а за нея бяха оставили чистенето на трохите и отсервирането на мръсната посуда.
- Емо, на кака ти Кремена не е зле да и дадеме по някой лев от бакшиша, какво ще кажеш – попита Заки.
- Е брат, задължително, хора сме...ще и дадеме една петарка... то се знае.
Няколко часа по късно двамата седяха на пейката в съблекалните и деляха бакшиша:
Двайсе за тебе, двайсе за мене, двайсе за тебе двайсе за мене... и така в крайна сметка разделиха по осемдесет и четири лева и по десет евро на човек. Потъркаха доволно парите от брадите си и бързо ги пъхнаха по джобовете. По едно време Емо се плесна по челото:
- Ей Заки, а бе ние забравихме да отделим по два –три лева за кака ти Кремена!
- А... верно брат...забравихме...
- Е да де... ама сега от наште пари ли да вадиме ?
- Прав си брат, от джоба си пари няма как да извадиме...